29.12.2010 г., 16:02

Познание

952 0 1

Известно ми е!

След  дъжда студен и лепкав,

ако настъпи  краят на света,

цветята сини няма да ридаят.

 

Научих скоро аз!

Всред град от смели капки,

ако денят загине във виолетовата бездна,

обсидианови дървета ще се смеят.

 

И друго знам!

След грохота от водни барабани,

ако човешките души са вече отлетели,

колония глухарчета ще пази наши мисли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "След грохота от водни барабани,
    ако човешките души са вече отлетели,
    колония глухарчета ще пази наши мисли"

    Хареса ми...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...