26 nov 2008, 13:23

Познати

716 0 6

 

Държим се просто, но внимателно,
като пред близостта преграда
поставяме съвсем съзнателно -
та дружбата да не пострада.

Услуги дребни си оказваме -
да ни помолят няма нужда.
Но риск щом има - се спотайваме
най-равнодушно, като чужди.

Случайно докато се срещаме,
усмихнато се поздравяваме.
Не се ли срещнем - безболезнено
и неусетно се забравяме.

И затова не е достатъчно
да си оставаме познати.
Познати имам предостатъчно,
но имам нужда от приятели!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Услуги дребни си оказваме -
    да ни помолят няма нужда.
    Но риск щом има - се спотайваме
    най-равнодушно, като чужди."
    ... Защо???

  • Мда. Добър стих!
  • " Познати имам предостатъчно,
    но имам нужда от приятели!"- всички се нуждаем от такива истински приятели...
    Поздравления за хубавия стих!!!
  • Успешен стих.
  • Толкова много познати, а приятелите...С годините все по-малко стават.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....