17 dic 2008, 12:21

Познато

  Poesía » Otra
573 0 2
Помня,
още помня
образа
 на лудостта!

Невидима за другите,
но
привлечена от нея
опитах се

да я подмина,
но бях обречена
да не успея!

Известно време
вървяхме заедно,
лутайки се с нея
въображаемо
в хоризонта непрогледен
и търсехме нещо.
А то бе...
... познатото.

Но в този хоризонт неясен,
дори
привидно опасен,
познатото липсваше
.
Избрало бе
то
да изчезне
.

Тогава
лудостта разгневена
разочарована беше,
че не успя

да открие
познатото

вече.

И бясна тя ме

отнесе
обратно в света  
се завърна,
а мене
сама ме
остави

да живея
в свои представи.

Но, аз помня,
още помня
лудостта!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...