Slaveya (Славка) Slaveya (Славка)
116
Dec 17, 2008, 12:21 PM

Познато

  Poetry » Other
566 0 2
Помня,
още помня
образа  на лудостта!

Невидима за другите,
но
привлечена от нея
опитах се
да я подмина,
но бях обречена
да не успея!

Известно време
вървяхме заедно,
лутайки се с нея
въображаемо
в хоризонта непрогледен
и търсехме нещо.
А то бе...
... познатото.

Но в този хоризонт неясен,
дори
привидно опасен,
познатото липсваше.
Избрало бе
то
да изчезне.

Тогава
лудостта разгневена
разочарована беше,
че не успя
да открие
познатото
вече.

И бясна тя ме
отнесе
обратно в света  
се завърна,
а мене
сама ме
остави
да живея
в свои представи.

Но, аз помня,
още помня
лудостта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0