Dec 17, 2008, 12:21 PM

Познато 

  Poetry » Other
418 0 2
Помня,
още помня
образа
 на лудостта!

Невидима за другите,
но
привлечена от нея
опитах се

да я подмина,
но бях обречена
да не успея!

Известно време
вървяхме заедно,
лутайки се с нея
въображаемо
в хоризонта непрогледен
и търсехме нещо.
А то бе...
... познатото.

Но в този хоризонт неясен,
дори
привидно опасен,
познатото липсваше
.
Избрало бе
то
да изчезне
.

Тогава
лудостта разгневена
разочарована беше,
че не успя

да открие
познатото

вече.

И бясна тя ме

отнесе
обратно в света  
се завърна,
а мене
сама ме
остави

да живея
в свои представи.

Но, аз помня,
още помня
лудостта!


© Славка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??