17 дек. 2008 г., 12:21

Познато

568 0 2
Помня,
още помня
образа
 на лудостта!

Невидима за другите,
но
привлечена от нея
опитах се

да я подмина,
но бях обречена
да не успея!

Известно време
вървяхме заедно,
лутайки се с нея
въображаемо
в хоризонта непрогледен
и търсехме нещо.
А то бе...
... познатото.

Но в този хоризонт неясен,
дори
привидно опасен,
познатото липсваше
.
Избрало бе
то
да изчезне
.

Тогава
лудостта разгневена
разочарована беше,
че не успя

да открие
познатото

вече.

И бясна тя ме

отнесе
обратно в света  
се завърна,
а мене
сама ме
остави

да живея
в свои представи.

Но, аз помня,
още помня
лудостта!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...