Познато
още помня
образа на лудостта!
Невидима за другите,
но
привлечена от нея
опитах се
да я подмина,
но бях обречена
да не успея!
Известно време
вървяхме заедно,
лутайки се с нея
въображаемо
в хоризонта непрогледен
и търсехме нещо.
А то бе...
... познатото.
Но в този хоризонт неясен,
дори
привидно опасен,
познатото липсваше.
Избрало бе
то
да изчезне.
Тогава
лудостта разгневена
разочарована беше,
че не успя
да открие
познатото
вече.
И бясна тя ме
отнесе
обратно в света
се завърна,
а мене
сама ме
остави
да живея
в свои представи.
Но, аз помня,
още помня
лудостта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Все права защищены
