17 дек. 2008 г., 12:21

Познато 

  Поэзия » Другая
417 0 2
Помня,
още помня
образа
 на лудостта!

Невидима за другите,
но
привлечена от нея
опитах се

да я подмина,
но бях обречена
да не успея!

Известно време
вървяхме заедно,
лутайки се с нея
въображаемо
в хоризонта непрогледен
и търсехме нещо.
А то бе...
... познатото.

Но в този хоризонт неясен,
дори
привидно опасен,
познатото липсваше
.
Избрало бе
то
да изчезне
.

Тогава
лудостта разгневена
разочарована беше,
че не успя

да открие
познатото

вече.

И бясна тя ме

отнесе
обратно в света  
се завърна,
а мене
сама ме
остави

да живея
в свои представи.

Но, аз помня,
още помня
лудостта!


© Славка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??