Познатото непознато чувство...

Poesía » Otra

1K 0 2

Пак вали,

спомени оглеждат се във капките.

Сърцето ми тъжи,

мечтите давят се във локвите...

Пак мрачно е,

черни облаци обгръщат мислите.

Душата ми гори,

чувствата изгубват се във сълзите...

Пак празно е,

бурни ветрове отвяват надалеч надеждите.

А умът не спи,

вечно скита се из лабиринтите...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Mirchone

Винаги скита. И може по пътя да види, че въпреки всичко мечтите могат да плуват; че сълзите гасят пожара в душата, а чувствата оцеляват въпреки всичко; че надеждите винаги помнят обратния път.

2009-12-04T21:11:28+02:00
Gabi89 (Ирена Чинтова Спасова)

Да.

2009-11-16T06:07:17+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9