16 нояб. 2009 г., 00:40

Познатото непознато чувство...

1K 0 2

Пак вали,

спомени оглеждат се във капките.

Сърцето ми тъжи,

мечтите давят се във локвите...

 

Пак мрачно е,

черни облаци обгръщат мислите.

Душата ми гори,

чувствата изгубват се във сълзите...

 

Пак празно е,

 бурни ветрове отвяват надалеч надеждите.

А умът не спи,

вечно скита се из лабиринтите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Винаги скита. И може по пътя да види, че въпреки всичко мечтите могат да плуват; че сълзите гасят пожара в душата, а чувствата оцеляват въпреки всичко; че надеждите винаги помнят обратния път.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...