11 feb 2007, 10:40

Познавам те добре...Не се измъквай! 

  Poesía
801 0 8



 

Познавам те добре... Не се измъквай!

Защо ми разиграваш пак пиеса?

Може! Аргументите си ти изтъквай,

зная, че си умна, че си поетеса,

но защо в спор ме ти въвличаш -

доколко между нас е туй уместно:

вината си - разбирам, не отричаш

и искаш разговор да водим честно!?

Разбирам, че ще бъде много сложно,

защото си логична, а и строга,

но точно затова пък е възможно -

за теб да се преборя аз ще мога.

 

В стиха ти мил, всичко споделено,

внушение на искреност постига,

но я, кажи, защо пък притеснено

в двусмислие ми нашепваш:”Стига!”

С думите си сложни ме заплиташ –

неразбирането става стръмнина,

а после бягаш, тях не ги разплиташ

и как кажи, ще тръгнем в светлина?

Преминахме изпитания тежки,

любовта ми с тебе днес е цяла,

а имаше и други – нечовешки:

гориме двама по пътека бяла.

 

Не трябва нищо тук да се прикрива –

да спорим знаеш, ни е занаят:

решение, когато се открива,

в душите разцъфтява нежен цвят.

Затуй пред теб и днеска аз твърдя –

с нищичко не си пред мене длъжна,

защото аз чрез тебе пак горя,

но казаното те направи тъжна?

Идеите ни винаги са свежи,

очите ни не спират да блестят –

дарили сме си хиляди копнежи:

о, да, сложничко устата ми шептят!

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??