Познавам те добре...Не се измъквай!
Познавам те добре... Не се измъквай!
Защо ми разиграваш пак пиеса?
Може! Аргументите си ти изтъквай,
зная, че си умна, че си поетеса,
но защо в спор ме ти въвличаш -
доколко между нас е туй уместно:
вината си - разбирам, не отричаш
и искаш разговор да водим честно!?
Разбирам, че ще бъде много сложно,
защото си логична, а и строга,
но точно затова пък е възможно -
за теб да се преборя аз ще мога.
В стиха ти мил, всичко споделено,
внушение на искреност постига,
но я, кажи, защо пък притеснено
в двусмислие ми нашепваш:”Стига!”
С думите си сложни ме заплиташ –
неразбирането става стръмнина,
а после бягаш, тях не ги разплиташ
и как кажи, ще тръгнем в светлина?
Преминахме изпитания тежки,
любовта ми с тебе днес е цяла,
а имаше и други – нечовешки:
гориме двама по пътека бяла.
Не трябва нищо тук да се прикрива –
да спорим знаеш, ни е занаят:
решение, когато се открива,
в душите разцъфтява нежен цвят.
Затуй пред теб и днеска аз твърдя –
с нищичко не си пред мене длъжна,
защото аз чрез тебе пак горя,
но казаното те направи тъжна?
Идеите ни винаги са свежи,
очите ни не спират да блестят –
дарили сме си хиляди копнежи:
о, да, сложничко устата ми шептят!
© Валери Рибаров All rights reserved.
Дано се измъкна
