22 abr 2010, 22:05

Пра-правнукът на самотния войн

  Poesía
1.1K 0 3

 

Не, днес няма да се боря.

Днес ще бъда кротък, тих.

Искам само да се моля,

днес не ще да бъда див.

 

Сметки, такси, ипотеки,

криза някаква дори.

Не, днес няма да се боря,

нищо че духът крещи.

 

Телевизия и пропаганда,

интернет пространство,

забавления, игри.

Секс, казино онлайн,

запознанства,

толкова забавно е, нали.

 

Политика, визи, трафик,

Някакви си  чупени коли.

Алчност, завист, работа на черно

без работно време, без пари.

 

Не, днес няма да се боря,

нищо, че не ми се спи.

Днес ще бъда страж и ще се моля

да сме по-единни, по-добри.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е, но, за щастие, не става само с молитва - иначе щяхме да сме твърде религиозни
  • Много ми хареса.Само не се отказвай от борбата.Моля!
  • Ще се моля и аз!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....