30 oct 2010, 17:36

Прагът

  Poesía
548 0 1

Заставам пред поредната отворена врата,

а в мен тупти свещена тишина.

Отправям се към истинната среща

с потайната, в мъгла обвита Вечност,

обяздил времето, 

                              забързало се шеметно

по своя път, обсипан със цветя бодливи,

прегръщан нощем от незнайни самодиви.

Пребродих с трепетна Любов отчайващите бездни

на господарките, наричащи се мъка и печал

и техните чеда:    

                                       страдание, тъга.

Със поглед, вперен във сапфира на звездите,

и по пътеки, с остри зъбери покрити,

аз минах свойте Сцила и Харибда,

във полета сияен на Орела.

Сега пристъпвам,

                                       без да стъпвам,

съдбовния, от мен жадуван Праг,

а стражът, пазещ го, ми дава знак,

за да премина покрай него бързо.

Прегръщам огъня - зора лъчиста

и в утринта

                                       се сливам с Любовта,

пред Прага съм на Вечността могъща,

изчезвам в нищото, като във своя същност!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....