30 oct 2010, 17:36

Прагът

  Poesía
551 0 1

Заставам пред поредната отворена врата,

а в мен тупти свещена тишина.

Отправям се към истинната среща

с потайната, в мъгла обвита Вечност,

обяздил времето, 

                              забързало се шеметно

по своя път, обсипан със цветя бодливи,

прегръщан нощем от незнайни самодиви.

Пребродих с трепетна Любов отчайващите бездни

на господарките, наричащи се мъка и печал

и техните чеда:    

                                       страдание, тъга.

Със поглед, вперен във сапфира на звездите,

и по пътеки, с остри зъбери покрити,

аз минах свойте Сцила и Харибда,

във полета сияен на Орела.

Сега пристъпвам,

                                       без да стъпвам,

съдбовния, от мен жадуван Праг,

а стражът, пазещ го, ми дава знак,

за да премина покрай него бързо.

Прегръщам огъня - зора лъчиста

и в утринта

                                       се сливам с Любовта,

пред Прага съм на Вечността могъща,

изчезвам в нищото, като във своя същност!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...