30 окт. 2010 г., 17:36

Прагът

549 0 1

Заставам пред поредната отворена врата,

а в мен тупти свещена тишина.

Отправям се към истинната среща

с потайната, в мъгла обвита Вечност,

обяздил времето, 

                              забързало се шеметно

по своя път, обсипан със цветя бодливи,

прегръщан нощем от незнайни самодиви.

Пребродих с трепетна Любов отчайващите бездни

на господарките, наричащи се мъка и печал

и техните чеда:    

                                       страдание, тъга.

Със поглед, вперен във сапфира на звездите,

и по пътеки, с остри зъбери покрити,

аз минах свойте Сцила и Харибда,

във полета сияен на Орела.

Сега пристъпвам,

                                       без да стъпвам,

съдбовния, от мен жадуван Праг,

а стражът, пазещ го, ми дава знак,

за да премина покрай него бързо.

Прегръщам огъня - зора лъчиста

и в утринта

                                       се сливам с Любовта,

пред Прага съм на Вечността могъща,

изчезвам в нищото, като във своя същност!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...