Заставам пред поредната отворена врата,
а в мен тупти свещена тишина.
Отправям се към истинната среща
с потайната, в мъгла обвита Вечност,
обяздил времето,
забързало се шеметно
по своя път, обсипан със цветя бодливи,
прегръщан нощем от незнайни самодиви.
Пребродих с трепетна Любов отчайващите бездни
на господарките, наричащи се мъка и печал
и техните чеда:
страдание, тъга. ...