Прах от стари спомени...
Прах от стари спомени,
попаднали във мислите,
разнищени отворени рани
незараснали даже с годините.
Защо ги отворих,сега да боли
нали са отдавна отминали,
Защо са ми още сълзи?
А може би още са живи,
само стаени по стените
на дните,годините,
в които се мразех и страдах.
Времето,чаках да излекува..
Как ли не..само думи,
които стържат ръждясали,
но каквото било е било.
Отдавна е минало.
Ще хвърля ключа в най-дълбокото
на разсъблечената си душа.
И там във болното и тъмното,
миналото с мълчание ще удуша.
Не искам прах в душата си,
да зеят незаключени врати,
аз искам свободата си
която да не ми тежи.
Затварям тази книга ,стига...
нали с годините се учих
да бъда мъдра,търпелива,
простих на всички .
А на себе си... не си простих,защо ли?
попаднали във мислите,
разнищени отворени рани
незараснали даже с годините.
Защо ги отворих,сега да боли
нали са отдавна отминали,
Защо са ми още сълзи?
А може би още са живи,
само стаени по стените
на дните,годините,
в които се мразех и страдах.
Времето,чаках да излекува..
Как ли не..само думи,
които стържат ръждясали,
но каквото било е било.
Отдавна е минало.
Ще хвърля ключа в най-дълбокото
на разсъблечената си душа.
И там във болното и тъмното,
миналото с мълчание ще удуша.
Не искам прах в душата си,
да зеят незаключени врати,
аз искам свободата си
която да не ми тежи.
Затварям тази книга ,стига...
нали с годините се учих
да бъда мъдра,търпелива,
простих на всички .
А на себе си... не си простих,защо ли?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
