15 feb 2019, 0:16  

Прахта на вековните спомени...

  Poesía » Otra
703 1 0

Стенеше вятърът буйно в забрава

и пишеше писмо на непознат,

шепнеше с листата на горската дъбрава,

издигаше из под земята подвиг заровен и свят...

 

Че тук преди повече от век-

рамо до рамо, човек до човек,

обягряна земята е с алена кръв

бидейки може би последната стръв-

тук на върха, който ще да остане завинаги пръв!

 

Останал със последни сили да натисне спусъка с пръст

не от жажда за слава и не от жажда за мъст,

а само да спаси Светия кръст...

да избави народа от ножа на дръвника,

от въжето виснало на дървена греда

и с подвига си чужди очи да "извика",

със сетен дъх да каже дума свидна "Свобода"!

 

Ако пък ли не- от него кост по кост

ще продължи със себе си този кървав мост,

за да има път за братята, които ще сразят неканения "гост"!

Може би не в тоз час, а в утрешния ден,

но врагът ще бъде победен!

 

Ризите кървави, но душите бели ще останат,

полята веч зелени песен хайдушка ще подхванат!

Момите с носия от Слънце по-ярка за хоро ще се хванат,

юнаци напети червени до тях ще застанат!

 

И днес след сто четирсет и една

рамо до рамо, навуща до пола-

знамето на онзи връх ще развеят

от земята героите ще станат и с тях ще запеят

и до идната година с тътена на вятъра ще се реят...

 

Стенеше вятърът в свойта забрава

и пишеше писмо на своя познат

как споменът от пепел оживява, става и остава

в едно българско сърце- целия свят!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Каролина Ташкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...