15.02.2019 г., 0:16  

Прахта на вековните спомени...

700 1 0

Стенеше вятърът буйно в забрава

и пишеше писмо на непознат,

шепнеше с листата на горската дъбрава,

издигаше из под земята подвиг заровен и свят...

 

Че тук преди повече от век-

рамо до рамо, човек до човек,

обягряна земята е с алена кръв

бидейки може би последната стръв-

тук на върха, който ще да остане завинаги пръв!

 

Останал със последни сили да натисне спусъка с пръст

не от жажда за слава и не от жажда за мъст,

а само да спаси Светия кръст...

да избави народа от ножа на дръвника,

от въжето виснало на дървена греда

и с подвига си чужди очи да "извика",

със сетен дъх да каже дума свидна "Свобода"!

 

Ако пък ли не- от него кост по кост

ще продължи със себе си този кървав мост,

за да има път за братята, които ще сразят неканения "гост"!

Може би не в тоз час, а в утрешния ден,

но врагът ще бъде победен!

 

Ризите кървави, но душите бели ще останат,

полята веч зелени песен хайдушка ще подхванат!

Момите с носия от Слънце по-ярка за хоро ще се хванат,

юнаци напети червени до тях ще застанат!

 

И днес след сто четирсет и една

рамо до рамо, навуща до пола-

знамето на онзи връх ще развеят

от земята героите ще станат и с тях ще запеят

и до идната година с тътена на вятъра ще се реят...

 

Стенеше вятърът в свойта забрава

и пишеше писмо на своя познат

как споменът от пепел оживява, става и остава

в едно българско сърце- целия свят!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Каролина Ташкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...