14 mar 2011, 9:18  

Пране на излишни думи

  Poesía » Otra
956 0 14

Слава богу, изпрах
думите от емоции!
Тази жълта боя
бе от жлъчни въпроси.
А лилавото на страха
бе пропило по шевовете.
Много трудно го махнах -
като кръвта под доспехите.
Ежедневната прах
във съмнително сиво,
след достатъчно време
тя така се набива,
че е трудно да видя,
камо ли да си спомня
белотата на мислите си
в пъстротата от спомени.

 

 

Публикувано във:

"Стъпки 10; Поезия от български учени" 2019, СУБ, с. 54

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...