14 mar 2011, 9:18  

Пране на излишни думи

  Poesía » Otra
951 0 14

Слава богу, изпрах
думите от емоции!
Тази жълта боя
бе от жлъчни въпроси.
А лилавото на страха
бе пропило по шевовете.
Много трудно го махнах -
като кръвта под доспехите.
Ежедневната прах
във съмнително сиво,
след достатъчно време
тя така се набива,
че е трудно да видя,
камо ли да си спомня
белотата на мислите си
в пъстротата от спомени.

 

 

Публикувано във:

"Стъпки 10; Поезия от български учени" 2019, СУБ, с. 54

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...