Слава богу, изпрах
думите от емоции!
Тази жълта боя
бе от жлъчни въпроси.
А лилавото на страха
бе пропило по шевовете.
Много трудно го махнах -
като кръвта под доспехите.
Ежедневната прах
във съмнително сиво,
след достатъчно време
тя така се набива,
че е трудно да видя,
камо ли да си спомня
белотата на мислите си
в пъстротата от спомени.
Публикувано във:
"Стъпки 10; Поезия от български учени" 2019, СУБ, с. 54
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
