21 ago 2008, 6:41

Прашец от млечна утрин

  Poesía
905 0 22

 

Вятърът припламва посред нощ.
И литва през прозореца
(по тъмно още)
мнооого тихо - да не събуди птиците,
накацали по песните на клоните.
По покривите се затичва
със спомена за плисналия нощен дъжд,
оставил се на свежи капки из града.
Подръпва от развяната си дреха
крайчета разпалени на нишки
и с рошавите си чевръсти пръсти
ги вдява в гънките на облаците.
Да станат изгрев. Да му светят,
докато сбира в шарените си джобове
прашец от млечна утрин -
подарък за усмивка на деня.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...