21 ago 2008, 6:41

Прашец от млечна утрин 

  Poesía
763 0 22

 

Вятърът припламва посред нощ.
И литва през прозореца
(по тъмно още)
мнооого тихо - да не събуди птиците,
накацали по песните на клоните.
По покривите се затичва
със спомена за плисналия нощен дъжд,
оставил се на свежи капки из града.
Подръпва от развяната си дреха
крайчета разпалени на нишки
и с рошавите си чевръсти пръсти
ги вдява в гънките на облаците.
Да станат изгрев. Да му светят,
докато сбира в шарените си джобове
прашец от млечна утрин -
подарък за усмивка на деня.


© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??