Прашец от млечна утрин
Вятърът припламва посред нощ.
И литва през прозореца
(по тъмно още)
мнооого тихо - да не събуди птиците,
накацали по песните на клоните.
По покривите се затичва
със спомена за плисналия нощен дъжд,
оставил се на свежи капки из града.
Подръпва от развяната си дреха
крайчета разпалени на нишки
и с рошавите си чевръсти пръсти
ги вдява в гънките на облаците.
Да станат изгрев. Да му светят,
докато сбира в шарените си джобове
прашец от млечна утрин -
подарък за усмивка на деня.
© Дора Павлова All rights reserved.
