Aug 21, 2008, 6:41 AM

Прашец от млечна утрин 

  Poetry
722 0 22

 

Вятърът припламва посред нощ.
И литва през прозореца
(по тъмно още)
мнооого тихо - да не събуди птиците,
накацали по песните на клоните.
По покривите се затичва
със спомена за плисналия нощен дъжд,
оставил се на свежи капки из града.
Подръпва от развяната си дреха
крайчета разпалени на нишки
и с рошавите си чевръсти пръсти
ги вдява в гънките на облаците.
Да станат изгрев. Да му светят,
докато сбира в шарените си джобове
прашец от млечна утрин -
подарък за усмивка на деня.


© Дора Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??