6 may 2009, 10:19

Прашен спомен 

  Poesía » Del paisaje
1073 0 10

Разтворил моето детство, 

сковал го във яростен плен,
стар албум зее бездушен,
запазил кръпки от мен.

Напукана чаша кафе,
изсъхнали билки в долапа,
кихащо в дрипи перде,
ухилени рани в стената... 

Скърцащи нари в унес,
под,омърлушен и кашлящ
паячнослепено черчеве
артритен шепот на маса.

С албумено вехто небе
пронизват ме снимки-стрели.
Спомен от минало време...  
Бърша незрели сълзи...

Старата бащина къща
вече остана зад мен,
но коренът все ще ме връща
към себе си с яростен плен.

Унесено сънно се лутам
из минало прашно сега,
топуркащо детство ме връща
към спомени с лека нега...


© Дениса Деливерска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно е, поздрави!
  • Ето тук влязох в поетичен диалог с теб! Как го намери това "артритено скърцаща маса"?! Страхотно! Благодаря ти за атмосферата на човешка и творческа съпричастност!
  • Благодаря ти
  • Здравей Денисса, значи вятъра, а ! Добре, да го имаш постоянно покрай себе си и винаги да си с една крачка пред него, това ти желая! Поздрави!
  • Разбира се!
  • (denissa ),Така ми хареса, че не се сдържам в настояването си да прочетеш моето " Топлината на детството".
    Много ми хареса, в моята тоналност е това твое стихотворение.
  • Белла, Насе, Еми - благодаря!
  • Даааааа......добра си!!! Много си добра!!! Тъга носи стиха ти!!! Радвам се, че те доведох тук Поздрави и добре дошла в откровенското семейство
  • Благодаря за радушното посрещане в сайта,Петя!
  • Тъгата е в основата!
    Завръщане...
    Поздравявам те, Денисса!
    И добре дошла сред нас!
Propuestas
: ??:??