Прашен спомен
Разтворил моето детство,
сковал го във яростен плен,
стар албум зее бездушен,
запазил кръпки от мен.
Напукана чаша кафе,
изсъхнали билки в долапа,
кихащо в дрипи перде,
ухилени рани в стената...
Скърцащи нари в унес,
под,омърлушен и кашлящ
паячнослепено черчеве
артритен шепот на маса.
С албумено вехто небе
пронизват ме снимки-стрели.
Спомен от минало време...
Бърша незрели сълзи...
Старата бащина къща
вече остана зад мен,
но коренът все ще ме връща
към себе си с яростен плен.
Унесено сънно се лутам
из минало прашно сега,
топуркащо детство ме връща
към спомени с лека нега...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дениса Деливерска Все права защищены
