6 мая 2009 г., 10:19

Прашен спомен

Поэзия » Пейзажная

1.3K 0 10

Разтворил моето детство,

сковал го във яростен плен,
стар албум зее бездушен,
запазил кръпки от мен.

Напукана чаша кафе,
изсъхнали билки в долапа,
кихащо в дрипи перде,
ухилени рани в стената...

Скърцащи нари в унес,
под,омърлушен и кашлящ
паячнослепено черчеве
артритен шепот на маса.

С албумено вехто небе
пронизват ме снимки-стрели.
Спомен от минало време...
Бърша незрели сълзи...

Старата бащина къща
вече остана зад мен,
но коренът все ще ме връща
към себе си с яростен плен.

Унесено сънно се лутам
из минало прашно сега,
топуркащо детство ме връща
към спомени с лека нега...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

slan4ogled (Радослава Антонова)

Страхотно е, поздрави!

2009-11-10T14:57:22+02:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Ето тук влязох в поетичен диалог с теб! Как го намери това "артритено скърцаща маса"?! Страхотно! Благодаря ти за атмосферата на човешка и творческа съпричастност!

2009-10-29T22:01:04+02:00
denissa (Дениса Деливерска)

Благодаря ти

2009-06-21T10:31:27+03:00
lubara (Любомир Николов)

Здравей Денисса, значи вятъра, а ! Добре, да го имаш постоянно покрай себе си и винаги да си с една крачка пред него, това ти желая! Поздрави!

2009-06-21T09:20:29+03:00
denissa (Дениса Деливерска)

Разбира се!

2009-06-20T22:51:03+03:00