1 sept 2017, 8:40

Прашна душа 

  Poesía
346 0 6
Стените са сиви, душата ми – мрачна.
Обтегнати чувства. Разбито сърце.
Мечтите ми плачат и чакат палача.
А пясъка ближе солено море.
Красиво момиче, частица от рая,
подтичва по меки, зелени треви.
Сънливо кокиче на свежо ухае.
Гърлата си мощни раздират петли.
Сърцето събирам. Парчетата остри
се впиват в дланта ми. Дали ме боли?
Очите присвивам! Неканени гости
почукват на някакви гнили врати. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??