thedac (Димитър Драганов)
873 1129
1.09.2017 г., 8:40 ч.

Прашна душа 

  Поезия
286 0 6

Стените са сиви, душата ми – мрачна.
Обтегнати чувства. Разбито сърце.
Мечтите ми плачат и чакат палача.
А пясъка ближе солено море.

Красиво момиче, частица от рая,
подтичва по меки, зелени треви.
Сънливо кокиче на свежо ухае.
Гърлата си мощни раздират петли.

Сърцето събирам. Парчетата остри
се впиват в дланта ми. Дали ме боли?
Очите присвивам! Неканени гости
почукват на някакви гнили врати.

Небето люлее земята във блясък.
Детето заспива. Животът е сън.
Поети разравят емоции прашни.
А вятърът силен си вие навън...

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??