Прашна душа
Стените са сиви, душата ми – мрачна.
Обтегнати чувства. Разбито сърце.
Мечтите ми плачат и чакат палача.
А пясъка ближе солено море.
Красиво момиче, частица от рая,
подтичва по меки, зелени треви.
Сънливо кокиче на свежо ухае.
Гърлата си мощни раздират петли.
Сърцето събирам. Парчетата остри
се впиват в дланта ми. Дали ме боли?
Очите присвивам! Неканени гости
почукват на някакви гнили врати.
Небето люлее земята във блясък.
Детето заспива. Животът е сън.
Поети разравят емоции прашни.
А вятърът силен си вие навън...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
