Прави ме щастлива!

Настръхвам, настръхвам когато ме погледне с онзи горещ поглед, поглед който казва всичко. 

Топли ме с целувката си за сбогом. 

Изгарям от казаните думи, изгарям от искреността му. 

А ръцете му! Ръцете му на пръв поглед бяха груби, но докоснеше ли ме се разтапях.

Хубаво е прави ме щастлива, хубаво е може би защото е грешно, защото не трябва, защото не може… 

И аз пак отивам той стои и ме гледа, гледа ме със жадният си поглед с който гледаше уискито на масата. 

Но знам едно, хората са казали:

 ,,Пиян човек говори най-много истини”

Боже аз исках всеки ден да е пиян, за да може да каже всичко искрено, за да стопли сърцето ми. 

Щастлива съм, защото Той ме прави щастлива. 

А той кой е?

Той е просто един непознат!