Толкова несъвършено пиша,
а с такава страст държа молива,
чувствам как в ръцете смело диша,
драскайки по листа с всичка сила!
Дъх поемам, той го отразява
в някоя несъвършена строфа...
Моля му се да не продължава,
препрочитам всичко: катастрофа!!!
Римата на три места се губи,
ритъмът отново нарушен е...
Не, не става, кво ли му се чудя,
този стих тотално май сгрешен е!
Пише ми се, а не продължавам,
свикнала съм да е съвършено.
Мачкам листа, бързичко решавам:
хобито ми вече е сменено!!
А моливът почва да се хили
и в ръцете нервно да подскача,
сякаш ми крещи със всички сили:
"Писането дъх е, не задача!
Дишай и живей несъвършено,
без съмнения във всяка строфа...
ГЕНИЙ се римува с КАТАСТРОФА!!
© Ралица Todos los derechos reservados