Jun 16, 2012, 10:49 PM

Правилната рима!

2.8K 0 22

Толкова несъвършено пиша,

а с такава страст държа молива,

чувствам как в ръцете смело диша,

драскайки по листа с всичка сила!

Дъх поемам, той го отразява

в някоя несъвършена строфа...

Моля  му се да не продължава,

препрочитам всичко: катастрофа!!!

Римата на три места се губи,

ритъмът отново нарушен е...

Не, не става, кво ли му се чудя,

този стих тотално май сгрешен е!

Пише ми се, а не продължавам,

свикнала съм да е съвършено.

Мачкам листа, бързичко решавам:

хобито ми вече е сменено!!

А моливът почва да се хили

и в ръцете нервно да подскача,

сякаш ми крещи със всички сили:

"Писането дъх е, не задача!

Дишай и живей несъвършено,

без съмнения във всяка строфа...

ГЕНИЙ се римува с КАТАСТРОФА!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...