27 ago 2006, 18:32

Празен свят

  Poesía
1K 0 1
Умиращи звезди гледат те безмълвно.
Тиха нощ превръща всичко в сън.
Болката безкрайна убива всичко вън.
Магията позната разсейва своята мъгла.
Тишина…
Безсилен ропот,
Думи на тъга,
Обсебват пак сърцето и убиват изнемощялата душа.
Странен поглед и жест.
Всичко свърши.
Няма път назад.
Ден и нощ сливат се в тъга.
Мрак безкраен облечен в самота.
Светът е свит в много суета.
Слабост ли е да обичаш в този празен свят на самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо толкова тъга и мъка има в стиха.
    Знай,винаги има надежда скрита в ноща.
    Погледни сърцето си то трепетно пърха.
    Виж във душата си-за живот тя се връща.

    Поздрав и усмивка

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...