19 feb 2011, 23:00

Празен съд

  Poesía » Otra
580 0 1

                                                     "Човешкият живот е като съд, който трябва

                                                      да  бъде напълнен" из филма "Сибирският бръснар"

                                                       на Никита Михалков

 

 

 

Човешкият живот е празен съд.

Да го напълним със любов и вярност,

с надежди и мечти, със светъл път,

със състрадание и благодарност.

 

Да му налеем мъдрост и печал,

сълзи от радост и във скръб усмивка.

Да го опазим вечно пълен, цял -

най-ценната и скъпа придобивка.

 

Във тоя съд прекрасен да кипят

приятелства, копнежи, болки, страсти.

Подобно младо вино да искрят

кратките  ни мигове  на щастие.

 

В деня, когато счупи се съдът,

непобедена, горда, ненаситна,

свободна по Небесния си Път

душата ни, Феникс, да политне.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Празен съд
    като белия лист от тефтерчето...
    И каквото напишат по него и прочие,
    ще е драма,поема или пък трагедия.
    Ще е край със едно многоточие,
    а в началото мисъл с копнеж за победа...

    Аплодисменти!Замислящ стих!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...