19 февр. 2011 г., 23:00

Празен съд

572 0 1

                                                     "Човешкият живот е като съд, който трябва

                                                      да  бъде напълнен" из филма "Сибирският бръснар"

                                                       на Никита Михалков

 

 

 

Човешкият живот е празен съд.

Да го напълним със любов и вярност,

с надежди и мечти, със светъл път,

със състрадание и благодарност.

 

Да му налеем мъдрост и печал,

сълзи от радост и във скръб усмивка.

Да го опазим вечно пълен, цял -

най-ценната и скъпа придобивка.

 

Във тоя съд прекрасен да кипят

приятелства, копнежи, болки, страсти.

Подобно младо вино да искрят

кратките  ни мигове  на щастие.

 

В деня, когато счупи се съдът,

непобедена, горда, ненаситна,

свободна по Небесния си Път

душата ни, Феникс, да политне.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Празен съд
    като белия лист от тефтерчето...
    И каквото напишат по него и прочие,
    ще е драма,поема или пък трагедия.
    Ще е край със едно многоточие,
    а в началото мисъл с копнеж за победа...

    Аплодисменти!Замислящ стих!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...