Feb 19, 2011, 11:00 PM

Празен съд

  Poetry » Other
571 0 1

                                                     "Човешкият живот е като съд, който трябва

                                                      да  бъде напълнен" из филма "Сибирският бръснар"

                                                       на Никита Михалков

 

 

 

Човешкият живот е празен съд.

Да го напълним със любов и вярност,

с надежди и мечти, със светъл път,

със състрадание и благодарност.

 

Да му налеем мъдрост и печал,

сълзи от радост и във скръб усмивка.

Да го опазим вечно пълен, цял -

най-ценната и скъпа придобивка.

 

Във тоя съд прекрасен да кипят

приятелства, копнежи, болки, страсти.

Подобно младо вино да искрят

кратките  ни мигове  на щастие.

 

В деня, когато счупи се съдът,

непобедена, горда, ненаситна,

свободна по Небесния си Път

душата ни, Феникс, да политне.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Празен съд
    като белия лист от тефтерчето...
    И каквото напишат по него и прочие,
    ще е драма,поема или пък трагедия.
    Ще е край със едно многоточие,
    а в началото мисъл с копнеж за победа...

    Аплодисменти!Замислящ стих!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...