22 may 2015, 7:51

Празен замък

  Poesía
496 1 0

Сърцето ми след теб е камък, 

душата ми е празен замък,  

очите сухи като в пустиня,

а ръцете студени все едно е зима.. 

Две очи за тебе плакаха, 

рои сълзи повлякоха. 

Едно сърце в камъни облякоха 

и товара върху ума ми свлякоха. 

Късаха с ръце душата ми на две..

Като призрак се носи в мен 

тя - любовта ти, 

единствената. 

Плени моето сърце 

и обрече ме на вечни страхове. 

Мрак в душата ми

черен появи се, видях теб 

и бързо изпари се.

Страхът отмина като ден, 

но подпали стари пламъци в мен. 

Спомена за теб ми върна 

и за миг света ми преобърна. 

Не искам да живея повече така,

да те чакам аз, за тебе да умра.. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Памела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...