22 мая 2015 г., 07:51

Празен замък

498 1 0

Сърцето ми след теб е камък, 

душата ми е празен замък,  

очите сухи като в пустиня,

а ръцете студени все едно е зима.. 

Две очи за тебе плакаха, 

рои сълзи повлякоха. 

Едно сърце в камъни облякоха 

и товара върху ума ми свлякоха. 

Късаха с ръце душата ми на две..

Като призрак се носи в мен 

тя - любовта ти, 

единствената. 

Плени моето сърце 

и обрече ме на вечни страхове. 

Мрак в душата ми

черен появи се, видях теб 

и бързо изпари се.

Страхът отмина като ден, 

но подпали стари пламъци в мен. 

Спомена за теб ми върна 

и за миг света ми преобърна. 

Не искам да живея повече така,

да те чакам аз, за тебе да умра.. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...