Сърцето ми след теб е камък, 

душата ми е празен замък,  

очите сухи като в пустиня,

а ръцете студени все едно е зима.. 

Две очи за тебе плакаха, 

рои сълзи повлякоха. 

Едно сърце в камъни облякоха 

и товара върху ума ми свлякоха. 

Късаха с ръце душата ми на две..

Като призрак се носи в мен 

тя - любовта ти, 

единствената. 

Плени моето сърце 

и обрече ме на вечни страхове. 

Мрак в душата ми

черен появи се, видях теб 

и бързо изпари се.

Страхът отмина като ден, 

но подпали стари пламъци в мен. 

Спомена за теб ми върна 

и за миг света ми преобърна. 

Не искам да живея повече така,

да те чакам аз, за тебе да умра..