1 dic 2011, 9:06

Празна поща

878 0 1

Празна поща изгаря очите ми,
сладка болка се стича в тази душа.
Много тъжни, студени са дните ми
сякаш тихо ме обричаш на тъмнина.

Но въпреки всичко, аз чакам,
надявам се ти да се сетиш за мен.
Но въпреки всичко боли ме душата,
умирам бавно и в този обречен ден.

Осъден съм да те обичам платонично,
макар приятелска, това любов е пак нали ?
Но там, дълбоко, тихо и самотно-лично,
разбито и горчиво моето сърце кърви...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кос Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много мъка има в тези стихове...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...