1 dic 2011, 9:06

Празна поща

877 0 1

Празна поща изгаря очите ми,
сладка болка се стича в тази душа.
Много тъжни, студени са дните ми
сякаш тихо ме обричаш на тъмнина.

Но въпреки всичко, аз чакам,
надявам се ти да се сетиш за мен.
Но въпреки всичко боли ме душата,
умирам бавно и в този обречен ден.

Осъден съм да те обичам платонично,
макар приятелска, това любов е пак нали ?
Но там, дълбоко, тихо и самотно-лично,
разбито и горчиво моето сърце кърви...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кос Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много мъка има в тези стихове...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...