1 дек. 2011 г., 09:06

Празна поща

880 0 1

Празна поща изгаря очите ми,
сладка болка се стича в тази душа.
Много тъжни, студени са дните ми
сякаш тихо ме обричаш на тъмнина.

Но въпреки всичко, аз чакам,
надявам се ти да се сетиш за мен.
Но въпреки всичко боли ме душата,
умирам бавно и в този обречен ден.

Осъден съм да те обичам платонично,
макар приятелска, това любов е пак нали ?
Но там, дълбоко, тихо и самотно-лично,
разбито и горчиво моето сърце кърви...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кос Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много мъка има в тези стихове...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...