Dec 1, 2011, 9:06 AM

Празна поща

  Poetry » Love
870 0 1

Празна поща изгаря очите ми,
сладка болка се стича в тази душа.
Много тъжни, студени са дните ми
сякаш тихо ме обричаш на тъмнина.

Но въпреки всичко, аз чакам,
надявам се ти да се сетиш за мен.
Но въпреки всичко боли ме душата,
умирам бавно и в този обречен ден.

Осъден съм да те обичам платонично,
макар приятелска, това любов е пак нали ?
Но там, дълбоко, тихо и самотно-лично,
разбито и горчиво моето сърце кърви...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кос All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много мъка има в тези стихове...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...