Празна стая
Сам в празната си стая,
спомените си преглеждам,
болката си да призная,
пак при тебе се отвеждам.
Истински те аз обичах,
чиста и неопетнена,
Тити галено наричах,
пловдивска Mелопомена.
С детски звън да ме погалиш,
душата ми запява,
тялото ми да запалиш,
сърцето се стопява.
Младостта ни заедно отмина,
болка трови ми гърдите,
повече не сме двамина,
някак тъжни са очите.
31.03.2015
© Зеленко Зеленков Todos los derechos reservados
болка трови ми гърдите,
повече не сме двамина,
някак тъжни са очите."
Поздравления... И продължавай да пишеш! 6 от мен!