Празна стая
Празна стая
Сам в празната си стая,
спомените си преглеждам,
болката си да призная,
пак при тебе се отвеждам.
Истински те аз обичах,
чиста и неопетнена,
Тити галено наричах,
пловдивска Mелопомена.
С детски звън да ме погалиш,
душата ми запява,
тялото ми да запалиш,
сърцето се стопява.
Младостта ни заедно отмина,
болка трови ми гърдите,
повече не сме двамина,
някак тъжни са очите.
31.03.2015
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Зеленко Зеленков Todos los derechos reservados
