1.04.2015 г., 1:20 ч.  

Празна стая 

  Поезия » Любовна
589 0 1

Празна стая

 

Сам в празната си стая,

спомените си преглеждам,

болката си да призная,

пак при тебе се отвеждам.

 

Истински те аз обичах,

чиста и неопетнена,

Тити галено наричах,

пловдивска Mелопомена.

 

С детски звън да ме погалиш,

душата ми запява,

тялото ми да запалиш,

сърцето се стопява.

 

Младостта ни заедно отмина,

болка трови ми гърдите,

повече не сме двамина,

някак тъжни са очите.

 

31.03.2015

© Зеленко Зеленков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Младостта ни заедно отмина,
    болка трови ми гърдите,
    повече не сме двамина,
    някак тъжни са очите."

    Поздравления... И продължавай да пишеш! 6 от мен!
Предложения
: ??:??