Празна стая
Празна стая
Сам в празната си стая,
спомените си преглеждам,
болката си да призная,
пак при тебе се отвеждам.
Истински те аз обичах,
чиста и неопетнена,
Тити галено наричах,
пловдивска Mелопомена.
С детски звън да ме погалиш,
душата ми запява,
тялото ми да запалиш,
сърцето се стопява.
Младостта ни заедно отмина,
болка трови ми гърдите,
повече не сме двамина,
някак тъжни са очите.
31.03.2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зеленко Зеленков Всички права запазени
