Apr 1, 2015, 1:20 AM  

Празна стая 

  Poetry » Love
590 0 1

Празна стая

 

Сам в празната си стая,

спомените си преглеждам,

болката си да призная,

пак при тебе се отвеждам.

 

Истински те аз обичах,

чиста и неопетнена,

Тити галено наричах,

пловдивска Mелопомена.

 

С детски звън да ме погалиш,

душата ми запява,

тялото ми да запалиш,

сърцето се стопява.

 

Младостта ни заедно отмина,

болка трови ми гърдите,

повече не сме двамина,

някак тъжни са очите.

 

31.03.2015

© Зеленко Зеленков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Младостта ни заедно отмина,
    болка трови ми гърдите,
    повече не сме двамина,
    някак тъжни са очите."

    Поздравления... И продължавай да пишеш! 6 от мен!
Random works
: ??:??