Празна стая
Сам в празната си стая,
спомените си преглеждам,
болката си да призная,
пак при тебе се отвеждам.
Истински те аз обичах,
чиста и неопетнена,
Тити галено наричах,
пловдивска Mелопомена.
С детски звън да ме погалиш,
душата ми запява,
тялото ми да запалиш,
сърцето се стопява.
Младостта ни заедно отмина,
болка трови ми гърдите,
повече не сме двамина,
някак тъжни са очите.
31.03.2015
© Зеленко Зеленков All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
