Apr 1, 2015, 1:20 AM  

Празна стая

  Poetry » Love
804 0 1

Празна стая

 

Сам в празната си стая,

спомените си преглеждам,

болката си да призная,

пак при тебе се отвеждам.

 

Истински те аз обичах,

чиста и неопетнена,

Тити галено наричах,

пловдивска Mелопомена.

 

С детски звън да ме погалиш,

душата ми запява,

тялото ми да запалиш,

сърцето се стопява.

 

Младостта ни заедно отмина,

болка трови ми гърдите,

повече не сме двамина,

някак тъжни са очите.

 

31.03.2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зеленко Зеленков All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Младостта ни заедно отмина,
    болка трови ми гърдите,
    повече не сме двамина,
    някак тъжни са очите."

    Поздравления... И продължавай да пишеш! 6 от мен!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...