Празна стая
Във мойта стая няма дипломи,
а само списък със задачи.
Започвам,
стигам до средата им
и по отминалото време плача.
На нощното ми шкафче,
с чаша вино
за лека нощ
се черпи самотата.
Протягам се,
загасям лампата
и дълго гледам в тъмнината.
И там те виждам - мой, все същият,
със дъх на грозде,
зряло,
сладко,
но знам, че няма да се върнеш вкъщи,
дори във тъмното започвам да те виждам рядко...
декември 2016 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Марина Йорданова Todos los derechos reservados
