21 may 2019, 11:55

Празна стая 

  Poesía » De amor
560 1 3

Във мойта стая няма дипломи,
а само списък със задачи.
Започвам, 
стигам до средата им
и по отминалото време плача.
На нощното ми шкафче, 
с чаша вино
за лека нощ
се черпи самотата.
Протягам се,
загасям лампата
и дълго гледам в тъмнината.

И там те виждам - мой, все същият,
със дъх на грозде,
зряло,
сладко,
но знам, че няма да се върнеш вкъщи,
дори във тъмното започвам да те виждам рядко...

декември 2016 г.

© Марина Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Станислава, от двете - едното като следствие от другото. Разбира се - алкохолът не е решение - никога, но в този стих предава конкретно моментно състояние и чувства, които надявам се ще бъдат разчетени и от другите.
  • От кое боли самотата: от това, че знаеш, че няма да се върне или от това, че си сама?
    Виното не е лекарство, нито решение...
  • Това е хубаво,но тъжно...😥
Propuestas
: ??:??