Празна стая
Във мойта стая няма дипломи,
а само списък със задачи.
Започвам,
стигам до средата им
и по отминалото време плача.
На нощното ми шкафче,
с чаша вино
за лека нощ
се черпи самотата.
Протягам се,
загасям лампата
и дълго гледам в тъмнината.
И там те виждам - мой, все същият,
със дъх на грозде,
зряло,
сладко,
но знам, че няма да се върнеш вкъщи,
дори във тъмното започвам да те виждам рядко...
декември 2016 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Йорданова Всички права запазени
