Във мойта стая няма дипломи,
а само списък със задачи.
Започвам,
стигам до средата им
и по отминалото време плача.
На нощното ми шкафче,
с чаша вино
за лека нощ
се черпи самотата.
Протягам се,
загасям лампата
и дълго гледам в тъмнината.
И там те виждам - мой, все същият,
със дъх на грозде,
зряло,
сладко,
но знам, че няма да се върнеш вкъщи,
дори във тъмното започвам да те виждам рядко...
декември 2016 г.
© Марина Йорданова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
