Празна стая

Poetry » Love

797 1 3

Във мойта стая няма дипломи,
а само списък със задачи.
Започвам,
стигам до средата им
и по отминалото време плача.
На нощното ми шкафче,
с чаша вино
за лека нощ
се черпи самотата.
Протягам се,
загасям лампата
и дълго гледам в тъмнината.

И там те виждам - мой, все същият,
със дъх на грозде,
зряло,
сладко,
но знам, че няма да се върнеш вкъщи,
дори във тъмното започвам да те виждам рядко...

декември 2016 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Марина.Йорданова (Марина Йорданова)

Станислава, от двете - едното като следствие от другото. Разбира се - алкохолът не е решение - никога, но в този стих предава конкретно моментно състояние и чувства, които надявам се ще бъдат разчетени и от другите.

2019-05-22T10:57:30+03:00
Станисла (Ссссс)

От кое боли самотата: от това, че знаеш, че няма да се върне или от това, че си сама?
Виното не е лекарство, нито решение...

2019-05-21T18:47:59+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Това е хубаво,но тъжно...😥

2019-05-21T18:00:11+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0