11 oct 2007, 14:34

Празна стая 

  Poesía
709 0 7
 

Стените ме притискат с адска сила

и вратата ми ръждясва тъй - затворена.

През прозореца луната в мен е поглед впила

и колко бледожълта, сякаш е отровена.


И звездите днес са жълтооки прилепи,

и те надничат кой знае от кога...

Неканено захваща на вятъра ручилото

и на тополата траурния танц в нощта.


А прозорецът ми лъха на акация,

или напротив! От стаята поема си дъх.

От повехналите клонки до вратата ми

и издишва вън ароматния им дух.


И вече в стаята ми не остана нещо.

Пък и от мен какво ли остана...?!

Луната отвън все тъй ми се блещи.

Притискат стените, души ме тавана...

© Хххх Хххх Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??