Празна стая
Стените ме притискат с адска сила
и вратата ми ръждясва тъй - затворена.
През прозореца луната в мен е поглед впила
и колко бледожълта, сякаш е отровена.
И звездите днес са жълтооки прилепи,
и те надничат кой знае от кога...
Неканено захваща на вятъра ручилото
и на тополата траурния танц в нощта.
А прозорецът ми лъха на акация,
или напротив! От стаята поема си дъх.
От повехналите клонки до вратата ми
и издишва вън ароматния им дух.
И вече в стаята ми не остана нещо.
Пък и от мен какво ли остана...?!
Луната отвън все тъй ми се блещи.
Притискат стените, души ме тавана...Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хххх Хххх Всички права запазени
