Празна стая
Стените ме притискат с адска сила
и вратата ми ръждясва тъй - затворена.
През прозореца луната в мен е поглед впила
и колко бледожълта, сякаш е отровена.
И звездите днес са жълтооки прилепи,
и те надничат кой знае от кога...
Неканено захваща на вятъра ручилото
и на тополата траурния танц в нощта.
А прозорецът ми лъха на акация,
или напротив! От стаята поема си дъх.
От повехналите клонки до вратата ми
и издишва вън ароматния им дух.
И вече в стаята ми не остана нещо.
Пък и от мен какво ли остана...?!
Луната отвън все тъй ми се блещи.
Притискат стените, души ме тавана...© Хххх Хххх All rights reserved.
