shiila_89 (Хххх Хххх)
5 7
11 окт. 2007 г., 14:34

Празна стая 

  Поэзия
707 0 7
 

Стените ме притискат с адска сила

и вратата ми ръждясва тъй - затворена.

През прозореца луната в мен е поглед впила

и колко бледожълта, сякаш е отровена.


И звездите днес са жълтооки прилепи,

и те надничат кой знае от кога...

Неканено захваща на вятъра ручилото

и на тополата траурния танц в нощта.


А прозорецът ми лъха на акация,

или напротив! От стаята поема си дъх.

От повехналите клонки до вратата ми

и издишва вън ароматния им дух.


И вече в стаята ми не остана нещо.

Пък и от мен какво ли остана...?!

Луната отвън все тъй ми се блещи.

Притискат стените, души ме тавана...

© Хххх Хххх Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??