azura_luna (Петя Стефанова)
154 7184
28 jul 2007, 14:57

Празна стая 

  Poesía
911 0 6

Хали раздират завесите бели,
мрак над пустиня се стели,
огнени бури в сърцето примряха,
ангели черни го оковаха.
Веят неверни и алчни злодеи,
светлото в нея отнели.
Стая, разтурена и непозната,
попарена пак от сланата...
Като вълна на морето
парят и шибат халите люти,
пак кърви ми носят в сърцето
и нищо бесът им не ще смути.
Раздрана, завесата бяла падна,
падна и мрак я окъпа,
а в стаята влезе Тя, хладна
и не приятелка скъпа,
а цялата земна помия
и красота не сломи я.

© Петя Стефанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не, моля те...Не чети тези глупави стихове! Никой от тях не заслужава внимание, твърде просторечни, някак неумели...
  • Мисля, че има доста произведения които ме очакват
    Докосната си...

  • Таня,не искам да коментирам тези опити за стихоплетство,защото са ужасни...
  • Странни възприятия... а тая думичка "шибат" не ми допада... (може би съм пошла - та затова), но Вие доста често я употребявате - разглеждайки творчеството Ви се сблъсквам с нея!
  • Добре дошла и от мен, Петя!
  • Добре дошла!Добър старт...Пиши още...Поздрав!
Propuestas
: ??:??