Празна стая
Хали раздират завесите бели,
мрак над пустиня се стели,
огнени бури в сърцето примряха,
ангели черни го оковаха.
Веят неверни и алчни злодеи,
светлото в нея отнели.
Стая, разтурена и непозната,
попарена пак от сланата...
Като вълна на морето
парят и шибат халите люти,
пак кърви ми носят в сърцето
и нищо бесът им не ще смути.
Раздрана, завесата бяла падна,
падна и мрак я окъпа,
а в стаята влезе Тя, хладна
и не приятелка скъпа,
а цялата земна помия
и красота не сломи я.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Стефанова Todos los derechos reservados
