Празна стая
Хали раздират завесите бели,
мрак над пустиня се стели,
огнени бури в сърцето примряха,
ангели черни го оковаха.
Веят неверни и алчни злодеи,
светлото в нея отнели.
Стая, разтурена и непозната,
попарена пак от сланата...
Като вълна на морето
парят и шибат халите люти,
пак кърви ми носят в сърцето
и нищо бесът им не ще смути.
Раздрана, завесата бяла падна,
падна и мрак я окъпа,
а в стаята влезе Тя, хладна
и не приятелка скъпа,
а цялата земна помия
и красота не сломи я.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Стефанова Всички права запазени
